Лятото вече отмина, но в днешните вече доста по-хладни дни, спомените от лятната почивка все още карат повечето от нас да се усмихват. Навярно всеки има какво да сподели от летните си преживявания. Да опише местата, от които се е впечатлил, да изброи причините, да ги предпочете и да разкаже оправдани ли са останали очакванията му. Аз лично, за втора поредна година, силно впечатлена от Турция, я предпочитам за лятната си почивка. Очевидно единствената светска мюсюлманска държава, в която всеки камък има история, има какво да предложи на света.
  Турция е европейска държава, деветдесет и седем процента от територията на която, се намира в Азия. През последните няколко години, страната е предпочитана туристическа дестинация през летните месеци. По бреговете на Егейско море се намират множество красиви курорти. Тяхната атрактивност се определя, не само от красотата на крайбрежието, но и от много други фактори. Начело в листата на турските преимущества е приятният климат в курортите. Зимата не е толкова топла, колкото в основния им конкурент – Египет, но пък летният сезон е достатъчно дълъг и значително по-хладен от египетския. Много добро впечатление прави и високото качество на туристическите услуги и определено ниските цени.

   Турция, кризата и пазарът на имоти...

  Първият път, когато посетих Турция, беше миналата година, точно по времето когато фалитът на Лемън Брадърс оповести официално началото на краха в банковия, респективно и в имотния сектор. В началото беше повече страх, а и в Турция като че ли не се усещаше толкова. Красивите къщи, които ни заобикаляха по цялото приказно крайбрежие очевидно не бяха предназначени само за местното население. Целта на инвеститорите определено бяха чуждестранните клиенти, които всяка година идваха все повече като туристи. Използвах времето докато съм там да разпитам местните, как върви бизнесът с ваканционни имоти при тях. Докато се разхождах по една от малките търговски улички на Кушадасъ, влязох в офиса на една агенция, чиито оферти привлякоха вниманието ми. Мъжът в офиса ме погледна въпросително и поздрави. Попитах го дали може да ми отдели малко време, за да му задам няколко въпроса, като предварително казах, че работя за чуждестранно издание и искам да напиша материал за ваканционните имоти в Турция. Възможността за безплатна реклама веднага привлече вниманието му и той беше доста отзивчив спрямо мен. Обясни ми, че инвестициите във втори дом край морето са получили тласък от статистиката на туризма. Туристите посетили Турция през 2008 били с 13.8 процента повече от предходната година и това, според него е доказателство, че забележителностите на Турция продължават да привличат тълпи, дори и във времена, в които кредитната криза е притиснала в здрава прегръдка всички. Той ме информира, че правителството им е приело дългосрочен план „Евро 25”за рекламиране на Турция като туристическа дестинация за граждани от Европейския Съюз и в резултат, туристите от Съюзa са се увеличили с между 26 и 30 процента от различните държави. По думите му, също както бума в туризма, в Турция се забелязвали и признаци за сериозно раздвижване на вторичния пазар. „В настоящия момент в Турция се усеща силно криза за жилищни имоти” - каза той, която е предизвикана най-вече от ръста на населението в градските райони. Годишно турското население нараства с 1.4 процента, но в Западните и Южни урбанизирани райони, ръстът е повече от 4 процента.

  От тези данни за мен стана ясно, че във време на повсеместна криза, все още се намират места, в които търсенето на недвижимости е сериозно.
Побързах да го попитам и за цените, а отговорът определено ме озадачи. Оказа се, че те са почти същите каквито и в България по онова време.
В края на това лято отново бях в Турция и отново се позаинтересувах какво се случва на пазара с недвижими имоти. На много къщи стояха табели „Продава се” и „Дава се под наем”, заедно с промоционалните оферти, които обещаваха и различни подаръци, при покупка на ваканционен имот. Първото, което си помислих беше „Също като в България и другите популярни дестинации за втори дом на морето”, после се разходих и забелязах, че разлики все пак има и то не малки. Красивите крайбрежни ивици в Турция бяха даденост, но курортите им, за разлика от голяма част от българските, гръцките и испанските, са запазени - едва докоснати от бетона. Хотели и вили не липсваха, но определено имаше и пътища, по които да стигнеш до тях. Строителството беше предимно нискоетажно, а около всяка къщичка или хотел имаше добре поддържана градинка, без импровизирани сметища помежду им.
  По време на една екскурзия до природния феномен Памуккале, използвах времето да попитам екскурзовода знае ли как се развиват нещата в строителството в Турция. За моя изненада той знаеше доста и интересни неща, различни от сухата статистика. Разказа ми че в Турция, преди да започне самият строителен процес на даден комплекс (в Турция повечето сгради са обединени в импровизирани комплекси, на външен вид, те са досущ еднакви и по този начин е избегнато безвкусното смесване на стилове) се изгражда инфраструктурата, поставят се всички комуникации, отделят се зелените площи и едва тогава се строи. В случай, че решите да „преработите” предварителния одобрен проект и вместо малка къщичка да си построите палат, или дори само да си добавите допълнителен басейн, то помислете отново. Държавата не просто глобява, тя идва и разрушава всички незаконни постройки. Кой е собственикът им, няма никакво значение. Екскурзоводът ни разказа как преди няколко години са разрушили вилата на тогавашния министър на икономиката, заради незаконни допълнения.
  Тази информация ми даде отговор на въпроса как в Турция бяха избегнали презастрояването. Що се отнася до цените, местните брокери твърдят, че няма сериозен спад, въпреки че специално при ваканционните имоти има намален обем брой сделки. Като цяло обаче, през летните месеци, цените в пет от големите турски градове дори са се повишили, според данните на авторитетния сайт www.reidin.com , същото се отнася и до доходността от наеми на ваканционни имоти в курортните градчета.
  Сега като се замисля, рано или късно, кризата ще премине, банките малко по малко започнаха да преосмислят кредитната си политика и хората отново ще започнат да купуват имоти. Най-важното в предходното изречение е „рано или късно”, защото за някои определено ще е по-рано, а за други по-късно. Предвид всички изброени предимства на Турция, за тях определено ще е по-рано.