Общоизвестна е мантрата, която всички специалисти по недвижими имоти повтарят, когато дават съвети на своите клиенти как да инвестират: „Местоположение, местоположение, местоположение”. Кризата не опроверга напълно тази вечна истина, но я замени временно с друга: „Достъпност, достъпност, достъпност” В случая достъпността се разбира не от транспортна, а от финансова гледна точка.

            Масовото търсене на жилища в София в момента е съсредоточено в един много тесен диапазон – от 50 000 до 70 000 евро. Около равнището от 25 000 евро се групират купувачите на гарсониери. С всяка стъпка над 80 000 евро броят на реалните купувачи намалява така както намаляват алпинистите с доближаването на Еверест.

            Характерен за кризата признак е рязкото затваряне на ножицата между продажните цени на най-евтините и най-скъпите жилища. Тя се е свила значително както спрямо периода преди три и повече години назад у нас, така и спрямо пазарите в други европейски страни. Нека погледнем средните офертни цени на квадратен метър в столицата. В най-непрестижните квартали, застроени предимно с амортизирани панели блокове, те са между 500 и 600 евро. Бумът на строителството и развитието на града формира една доста голяма и пъстра група на смятани за добри райони. Те са основна цел в търсенията на хората със средни доходи. В тях преобладават предложенията около 750-800 евро. Най-високи са цените в няколкото традиционно най-престижни квартали, които сега гравитират около 1000 евро/кв.м. Над тях гордо стърчи Докторски паметник, където е почти невъзможно да са попадне на оферта под 1500 евро/кв.м. Ако го елиминираме от сметките и се абстрахираме от най-отдалечените и нежелани предградия, ще видим, че разликата между цените, които софиянци плащат на най-евтините и най-скъпите жилища е два пъти. Тя е много по-малка от нормалната разлика между най-луксозните и най-обикновените жилищни имоти за град от мащабите на София.

            Констатациите дотук показват, че имотният пазар в София е под знака на стратегията на оцеляването, а не на развитието. Сделките са продиктувани основно от стремежа за задоволяване на насъщните жилищни нужди, а не за повишаване качеството на живот, още по-малко – за повдигане на социалния статус. Тази тенденция е още по-ярко изразена в останалите градове в България. Тя говори не само за стагнация на имотния пазар. Хората у нас, включително и тези с по-високи доходи, не виждат скорошни перспективи пред социално-икономическото развитие на страната, които да ги мотивират да инвестират по-големи суми при покупката на жилище.

            През тази година спадът  в цените на жилищата беше почти неусетен и се изчислява на около 5%. Достигнато ли е вече дъното? Има ли шансове за оживление на пазара през следващата година? Всички специалисти са особено предпазливи в прогнозите си. Засега нашата крехка икономика остава извън окото на бурята в еврозоната, но евентуален крах на еврото ще донесе и при нас непредвидими последици.

            Ако оставим настрани най-черния сценарий за Европейския съюз и световната икономика, все пак можем да дадем някои скромни съвети на потенциалните инвеститори. Логично е да очакваме, че при нормално развитие на нещата разликите в продажните цени на различните категории жилища ще започнат отново да се увеличават и да отговарят повече на различията в техните качества. Дори от днешна гледна точка трудно може да се приеме, че комфортът, който дава апартамент в нов тухлен блок в добре устроен район се измерва само с 200 евро/кв.м спрямо този в стар панелен комплекс. Затова жилищата в добрите столични райони, които се намират в средата на таблицата и над нея, се очертават като по-разумна инвестиция дори и в краткосрочен план. След две-три години дистанцията спрямо по-долната ценова категория сигурно ще е повече от сегашните 200 евро. Ако разполагате с по-големи финансови възможности и гледате с хоризонт от поне пет години, трябва да вдигнете очи към челото на класацията. Да не забравяме, че всеки град може да расте безкрайно, но от центъра навън, а не обратно. Тенденцията за откъсване на цените на имотите в най-елитните квартали от всички останали, може да бъде стопирана и дори върната назад от кризата, но не може да бъде спряна завинаги. Историята познава много примери на провалили се инвеститори в недвижими имоти, но най-малко между тях са тези, които са следвали максимата, с която започнахме: „Местоположение, местоположение, местоположение”.